Няма лошо дете – има дете, което се нуждае от разбиране, няма лоши родители – има родители, които се нуждаят от подкрепа!Отделяме ли достатъчно време за децата? Разбираме ли  техния живот, помним ли нашето детство, нашите страхове от тъмното, от грешките, от страха да си признаем грях, страха, че мама и татко няма да ме харесат такъв какъвто съм,  страхът че не мога да оправдая родителските очаквания…Помним ли, че детето не може да мисли и функционира като възрастен и в това е неговия чар и непреднамереност, свобода?!Знаем ли, че днешното дете расте под силен стрес и натиск от съвременността и носи на плещите си негативите от нашето минало, неизвестността и несигурността на нашето бъдеще? Какво иска да каже с поведението си нашето дете? Защо сред достиженията на съвременните комуникационни средства комуникацията между поколенията е все по-трудна?Защо детето живее във виртуалния свят, приковано към компютъра, електронната игра, чата. Що е насилие и как се то се отразява в невръстната детската психиката.
|
