Криза – обединяваща тенденция по отношение на повечето дефиниции на кризата е акцентът върху емоционалното състояние и възприятия на индивида, а не върху пораждащата ги ситуация.  

Според дефиницията криза е налице тогава, когато човек се изправи пред проблем, който не може да разреши, в резултат на което  се генерира вътрешно напрежение, тревожност и неспособност за функциониране в течение  на продължителен период от време.

Кризата е внезапно нарушено равновесие, загуба на психично равновесие, обусловено от непреодолени напрежения и стресове в междуличностните взаимоотношения.  

Кризата е остро разстройство в социалната адаптация на индивида, предизвикано от външни психотравмени фактори и стресови ситуации, както и от вътрешно-психически фактори – установки, ценностни ориентации, потребности на личността. Кризите основно се делят на закономерни или още познати като кризи на развитието, които са нормални етапи от развитието на индивида. Преминаването от един етап в друг, индивидът изпитва остра нужда от преустройване на психичния живот. Това явление е закономерно и е резултат от развитийните промени.  

Общо погледнато кризата е реактивно състояние, характеризиращо се с високо ниво на субективен дискомфорт. Криза се поражда от загуба, опасност от загуба или предизвикателство.