Стрес /от англ. stress – напрежение, натиск, налягане/ е отрицателна емоция при голямо вълнение и адаптационен синдром, т.е. приспособителна неспецифична реакция на човешка в отговор на много силни дразнители или въздействия, свързана с невроендокринни механизми и съпровождаща се с пренастройване защитна система на организма и изключително висок разход на енергия, което довежда до изтощаване силите на индивида и до нарушаване, включително сриване действието на системата

От гледна точка на психологията, обаче, стресът е по-широко понятие, при което е без значение дали въздействието над човека се възприема от него като приятно (положително) или неприятно (отрицателно). Стресът се определя като неспецифична реакция на тялото на всяко поставено пред него изискване за преустройство или приспособяване, осъществяваща се по стереотипен начин на базата на идентични биохимични промени.

Стресът е състояние на значително нервно-психическо напрежение, възникващ внезапно под въздействието на силни и неочаквани фактори, които довеждат до бързи и характерни промени в телесната и психическата дейност. Основен проблем в литературата, касаещ стреса е как да бъде дефиниран – като обективно или субективно явление и как може да бъде измервана субективната страна на преживяването. Дефинирането му като обективен спестява на изследователите объркващата субективност в преценката. Въпреки това по-популярна е дефиницията за стреса като индивидуално възприятие.