Невроза – психично състояние, което може да се простира от „разстройство до заболяване”. То не засяга основните функции на личността и субектът го осъзнава болезнено.

          В основата на неврозата е вътрешен конфликт, съгласно психоаналитичната теория между нагонните сили та „То” и моралните инстанции или цензури на „Свърх Аз-а”, предизвикан от неразрешимо противоречие в отношението на човека към действителността. Източници на такова противоречие се откриват с сферата на човешките взаимоотношения и конфликти, в социалната среда и неправилното възпитание.

          Характерни белези на неврозата са психическа и физическа дезорганизираност, неадекватно реагиране и неумение да се излиза по подходящ начин от възникнали ситуации, емоционална лабилност, неуравновесеност, постоянна вътрешна напрегнатост и тревожност, избухливост, преживяно чувство на дискомфорт, чувство на собствена непълноценност, неувереност в собствената социална роля, агресивност към хората и често автоагресивност.

          Характерна е емоционална инфантилност или липса на афективна зрялост – поведението на индивидите в зряла възраст е като на деца. Реагират неосъзнато с детински критерии и в зависимост на чувства на обич и привързаност или омраза, развити от детството им. Като понятие е използвано от Зигмунд Фройд за обозначаване на болест, чийто симптоми символизират психичен конфликт с произход от детството, който е изтласкан. Факторите които обуславят развитие на невротични състояния могат да са както биологически – наследствени, така и социално-психологически – неблагоприятни семейни обстоятелства, лош социално-психологичен климат., психически травми, особености на личността и др.